На живо тя е още по-слаба отколкото изглежда на екрана, 35-годишната Джоли е изключително дружелюбна и предразполага хората около нея да се отпуснат и да се чувстват комфортно, въпреки статуса си на красавица, дива и знаменитост. Тя има невероятно чувство за хумор и е много лъчезарна.
Въпрос: Очевидно ти си много силна жена. Кои са силните жени в твоя живот?
Отговор: Майка ми беше много силна жена. Много емоционална и любяща жена. Много харесвам Джейн Гудал с която станахме добри приятелки. Винаги съм й се възхищавала. А сега мисля, че дъщерите ми са най-силните и интересни жени, които познавам. (смее се)
В: Какво научи от тях?
О: Много неща. Те са много различни, всяка е родена с някакви качества, които развива. Едната ми дъщеря е роден лидер и изключително силна, а другата е толкова грациозна, нежна и елегантна – направо съм учудена как едно дете може да се роди с такива заложби. А като майка непрестанно се уча на търпение и придобивам други ценни качества покрай децата ми. Много съм любопитна да видя какви ще станат когато пораснат.
В: Те разбират ли какво е да бъдеш известен или все още успяваш да ги предпазиш от славата?
О: Заради папараците вече имат представа какво е. Ние се опитваме да им обясняваме нещата по възможно най-простия начин, като им казваме, че защото мама и татко се снимат във филми хората понякога ги снимат. Но децата понякога се дразнят, друг път се плашат. Ние се опитваме да ги предпазим максимално.
В: Изглежда сякаш всеки на този свят иска нещо от теб. Лесно ли различаваш искрените хора от лицемерите? Ти непрекъснато се срещаш с нови хора, които те познават, но ти не познаваш тях.
О: Знаеш ли, аз не излизам много. Така че имам семейството ми, малко близки приятели, а останалите хора, с които контактувам са тези, с които работя по време на снимки, като повечето познавам от работата ми през последните 10 години. А хората, с които работя по хуманитарните въпроси изобщо не се вълнуват от това коя съм и каква съм – те са невероятни хора и аз имам късмета да мога да работя с тях.
В: Ако твоите деца се окажат толкова безстрашни като теб, ти от какво би се страхувала заради тях?
О: Някои от тях вече с много по-зле от мен. (смее се) Те са много по-смели от мен и непрестанно ме държат в напрежение.
В: Даваш ли им свобода да правят каквото поискат?
О: Да, до известна степен. Трудно ми е да им забранявам да правят някои неща, защото ние с баща им непрекъснато правим какво ли не. За това просто имам запас от лепенки и бинтове.
В: Когато беше дете или тинейджърка кой беше твоят герой?
О: Не знам. Не гледах много филми когато израствах. Но харесвах много Ал Пачино, Роберт Де Ниро и Марлон Брандо. Но не бих казала, че те бяха моите герои, просто ми харесваха филмите с тях.
В: Добре ли готвиш?
О: Старя се. Децата проявяват голямо търпение и хвалят дори неуспешните ми опити.
В: Те се много, трудно ли е да се готви за толкова деца?
О: О, да. Даже често се шегуваме за това какво огромно количество храна изяжда семейството ни.
В: Връзката ти с Брад започна на снимачната площадка, трябва да си била истински смела, да се впуснеш в такава авантюра, да разграничиш истинската емоция от играта във филма.
О: Не, на снимачната площадка бяхме само приятели. Връзката ни започна по-късно. Не ти трябва смелост, просто идва един момент, в който вече си на определена възраст и си преживял много и нещата просто се случват. Аз съм щастлива за това, че намерих моето семейство.
В: Лесно ли разпускаш?
О: Не, изобщо. Вкъщи всички се шегуват с мен и факта, че винаги съм навита като пружина още от събуждането ми сутрин, най-вече защото имам много деца. Но ми харесва да има такъв хаос в дома ми, постоянно да се случват различни неща.
В: Значи работата във филми като „Агент Солт“ ти се отразяват добре, така ли?
О: Да, много добре ми се отразява.
В: Имаш ли специално място, за теб и децата ти, където да сте спокойни и да релаксираш?
О: Съществува ли изобщо такова място?
В: Да, може да бъде навсякъде – Ню Орлиънс, Калифорния, Франция…
О: Ние пътуваме много и се стараем да пренасяме нормалния си ритъм на живот навсякъде, но това се получава по различен начин. Определено има места, на които можем да се движим по-спокойно и свободно. Имаме къща в Камбоджа и там сме спокойни, яздим слонове, прекарваме много време с местните хора, с които работим вече заедно от четири години и се чувстваме много свободни. Но също така има и други места – като Ню Орелиънс, където хората също са страхотни и децата се чувстват добре. Наскоро бяхме на почивка в Кения и въпреки, че не бяхме в палатка, беше все едно сме си вкъщи.
В: А в град като Ню Йорк би ли се разхождала сама по улиците без дегизировка?
О: Не, би било трудно. Да ходиш по улиците на Ню Йорк може да бъде особено трудно, особено ако наскоро си снимал филм и е имало много твои снимки в пресата и изобщо публични изяви.
В: Понякога липсва ли ти анонимността?
О: Да, много ми харесваше. Когато бях на 20 живеех в Ню Йорк и много обичах да ходя пеша, да се возя с метрото, но сега пък има други неща в живота ми, които много обичам, така че гледам позитивно на нещата. Исках децата ми да могат да се движат свободно и те го правят – излизат навън с приятелите си, особено когато са без нас и така те имат повече свобода.
В: В преста много те критикуваха за това, че една от дъщерите ти беше облечена като момче, защо го направи?
О: (смее се) Това си е мой избор. Аз имам много упорита четири-годишна дъщеря, която иска конкретни неща и настоява да се облича както на нея й харесва. Не мисля, че е правилно хората да очакват от децата да изглеждат по определен начин. Ние даваме на децата си свобода да избират как да се обличат, как да изглеждат и какви да бъдат. Едната ми дъщеря харесва цветя, розово и момичешки дрехи, другата не. Една вечер Шайло се разплака и поиска да подстрижем косата й къса и аз го направих. Не виждам защо трябва насила да ходи с дълга коса, само защото някой друг е решил, че така трябва. (смее се) Искам да прави каквото сърцето й диктува, а сърцето й казва, че иска да се облича така. Аз мисля, че така е много красива.
В: Ти имаш много натоварена програма, как намираш време за семейството си, за работа и за благотворителните каузи?
О: Мисля, че баланса е именно в многото ми задължения. Ако се занимаваш само с едно нещо няма да намираш баланс. Аз имам щастието да имам страхотен партньор и децата имат късмета да имат невероятен баща. Така се редуваме и работим на смени. Когато аз работя той е с децата, когато той работи аз съм с тях. Ако се наложи аз да замина някъде за четири дни, той отменя ангажиментите си и се прибира вкъщи, за да бъде с децата. Всичко това е възможно най-вече заради връзката, която имаме.
В: Имаш ли друг източник на сила? Вярваш ли в нещо, медитираш ли?
О: Може би няма да е лошо. (смее се) Радвам се, че не съм човек, който има нужда от моменти на самота и тишина, защото не разполагам с такова време (смее се), така че…
В: Моментите на тишина са рядкост в живота ти, така ли?
О: (смее се) Голяма рядкост. Но заменям медитацията с рисуване на пода с децата или скачане на батут. Според мен трябва да се откриват неща, които ти доставят радост и това е истинската медитация. Но моята обикновено е активна медитация.
В: Как се справяте с толкова много деца?
О: Всичко е въпрос на добра организация. Веднъж седмично или веднъж на всеки две седмици молим някой да дойде и да прекара нощта вкъщи с децата. Така имаме време да бъдем само двамата, но всъщност рядко излизаме, по-скоро оставаме вкъщи, само се заключваме в една стая за една вечер.
В: Организирате ли си вечери, в които да излизате двамата като на среща?
О: Абсолютно, такива вечери са нужни, когато имаш деца. (смее се)
В: Оставате си вкъщи или излизате навън?
О: Понякога излизаме. Но винаги сутрин ни става мъчно за децата, така че трябва да сме наблизо, за да може да сме с тях за закуска.
В: Какво можеш да ни кажеш за новия си проект „Клеопатра“?
О: Още не знам какъв ще бъде следващия проект, по който ще работя. Има идея да снимаме филм за Клеопатра, но още нямаме готов сценарий. Но още не знам, а сега е ред на Брад да работи, започва нов филм след няколко седмици.

























