В „Навитакът”, Джим Кери играе ролята на депресиран банкер, който решава да преобърне живота си и започва да се съгласява на всяка молба и приема всяка покана, която му бива отправена – със комични резултати. Тук разговаряме с Джим и искаме да ни разкрие мислите си – и да разберем точно колко е мил...
Защо „Навитакът”, Джим?
Ами, от известно време съм голям фен на работата на (автора) Дани Уолъс и наистина ми допадна една друга негова книга, наречена “Присъедини се към мен…” той притежава щедрост и одухотвореност, които ми допадат. Но всъщност, идеята за „Навитакът” е, че животът ти предлага възможности, и ако си готов да ги приемеш, и ако си готов да кажеш ‘Да’ на тези неща, той ще се промени. Това го разбирам. А Дейвид Хеймен – човекът зад франчайза на Хари Потър – щеше да е продуцентът. Реших, че може да ми намери нещо, тъй като Даниел Радклиф бе зает да бяга гол из Бродуей по това време, в ролята му в „Equus”.
С теб във филма участва Терънс Стамп, който е заклет вегетарианец?
И аз съм вегетарианец и имахме много общи теми на разговор. С часове говорихме за диети, в които не се съдържат глутен и казеин. Той ми даде негов домашно изпечен хляб, който беше доста вкусен. Говорихме и за Бриджит Бърдо, а това бе още по-хубаво. Този човек, той е живял и е преживял много. Но е страхотен човек и невероятен актьор и бих искал да работя с него безкрайно – разговаряхме чрез други хора, като си обяснявахме колко много искаме да направим нещо заедно, но все не се получаваше. Трудно е да го пречупиш – не се смее на снимачната площадка. Без ‘заигравки’. Той е напълно отдаден, но в него има нещо наистина налудничаво, с лудост в погледа. Отдавам го на цялото време прекарано с Фелини – това го е довело отвъд ръба!
Кой е най-лошият пример в живота ти за ситуация, в която си казал ‘Да’ на нещо?
Имаше един кратък период, когато бях в армията. МНОГО кратък период, защото не успях да издържа изпита. Това беше унизително. Казах ‘Да’ на ходенето при Морските Кадети, когато бях дете, а това е като да си в армията, но по къси гащи. Обръснаха ми главата и ме псуваха много, но не съжалявам, защото сега ми е пределно ясно, че съм безполезен червей. А това е много важен урок в живота.
Значи не съжаляваш за нищо?
В никакъв случай. Наистина. Казвам ‘Да’ на много от нещата, които се случват, защото силно вярвам, че ще надминат онези, които вече са се случили. И че ще бъдат хубави.
Кое е най-налудничавото нещо, на което си казвал ‘Да’?
Определено скокът с бънджи, който изпълних в „Навитакът” – аз съм там горе и аз скачам, не е каскадьор. Трябваше да е истинско – ако не беше, е – не харесвам нагласените неща. Задникът ми бе толкова стегнат, че можех да произведа диамант. Малко след като го направих, De Beers изкупиха задника ми. Заявих на режисьора ни Пейтън Рийд, че героят ТРЯБВА да го направи. Той е истинският „Навитак”, и ако публиката не ме види аз да го правя, то тогава всичко ще е безсмислено.
От студиото не бяха особен очаровани от идеята аз да го направя. Имаше някакви въпроси по отношение на застраховката със сигурност. И така в крайна сметка казаха ‘Да’ при условие, че направя скока през последния ден от снимките.
Просто за всеки случай. Отношението им беше „можеш да правиш каквото поискаш с останките, стига да са събрани на едно място”.
Има ли други каскади, които също си правил сам?
Още няколко. Имаше много случаи, при които предишния ден се опитвах да си дам сметка за нещата. Всеки път, когато се появявах на снимачната площадка, си мислех „Добре, днес може да умра. Какво ще кажа на Исус, ако това стане и как ще обясня онези вечери в Амстердам. Счупих три ребра докато заснемаха падане в един бар – и това си бе по моя вина, защото в последния момент си промених плана. Правил съм частични падания през целия си живот и знам как да ги изпълнявам, но внезапно реших, че ще е по-добра идея едновременно да вдигна и четирите си крайника във въздуха. Но паднах много сериозно.
Комикът в мен се изправи, завърших сцената и поисках торба с лед. След това исках да видя сцената на плейбек. В онзи момент, единственото, което исках да знам беше: ‘Това добре ли изглеждаше?’ Много ме болеше. Но това е кадърът, използван в крайната версия на филма.
Значи правиш избора си на филми, защото …
Защото ме привлича сценария. Това е като жена, която се отличава в тълпата. Онази, която по някаква причина забелязваш, и онази, с която се очаква да танцуваш в точно този момент от живота си.
Това е със сценариите – те откриват теб, когато е дошло правилното време да бъдат реализирани. Нямам намерение да загърбвам определен стил или начин на изразяване, всичко опира до това какво ще се появи.
Преди да започне да казва ‘Да’ на всичко, героят ти Карл се изолира социално от всички .. можеш ли да се идентифицираш с това?
Да. Бил съм в подобно състояние. Аз съм човекът, на когото се обаждате понякога и чувате телефонен секретар, но касетата е пълна и си остава така в продължение на месец и половина, докато си почивам и пикая в бутилка и така нататък. Но този филм има за цел да те накара да се чувстваш добре. Исках да играя ролята на човек, който се променя от циник във вярващ в доброто бъдеще. Няма по-хубаво нещо, за което да мислите, нали?... Не би ли било страхотно, ако всеки по света, който гледа филма, каже ‘Да’ поне веднъж или два пъти повече, отколкото прави по принцип? Дали това ще предизвика някаква физическа промяна в планетата, дали ще я избута от оста й ще раздвижи ли тектонните плочи?
Вероятно илюзии за величие? Но тези неща наистина се случват, те имат ефект, вярвам в това.
Ти си комик, обвързан с физическата активност, но би ли обмисли да участваш във филм без диалог, в стила на Кийтън или Чаплин?
Всичко е възможно, въпреки че това не е нещо, което горя от нетърпение да направя – в дадения момент. Обичам да използвам последните технологии, със сигурност ... Казвам, че по скоро трябва да ‘прегърнеш това, което правиш’, да използваш всичко, с което разполагаш, отколкото да се върнеш назад. Но кой знае? Бих могъл да играя ням, нали се сещате – по-глупавия брат на Хелън Келър. Никога не знам къде ще ме отведе музата. Мисля за много неща, които може да поискам да кажа пред публиката – затова връщането пред жива публика в някакъв бъдещ момент не може да се изключи като вариант. Може да направя свой семинар за самопомощ? Непрекъснато ми хрумват разни неща. Може би пиеса или нещо подобно? Обичам да правя филми, но при живото изпълнение не се налага да висиш и да чакаш. При филма очакваш реакция – а може да си го направил година или повече по-рано.
Изключително приятно е, но чакането е най-лошата част.
Има ли нещо, на което си казал ‘Не’, за което да съжаляваш?
Само за едно момиче в гимназията – напуснах, когато станах на 16. Няма да ви кажа името й. Някои неща трябва да останат тайна. Лусиа Скрогинс.
Ето, казах го! А, и Скарлет Йохансон поиска да прави секс с мен. А след това се събудих, крещейки ‘Неееееее!’ Беше само сън.
Носи се слух, че си проникнал в Холивуд Боул в Лос Анджелис?
Вярно е. Бях на около 21 години и тогава Боул беше обградена само от верижна ограда. Бях луд – не бях на себе си. С това момиче бяхме в колата ми, тя вдигна веригата и аз паркирах на сцената. Включих фаровете срещу залата и …ами, натискахме се.
Тогава ни хванаха и ни казаха да се махаме от там. Няма по-романтично място в света от Холивуд Боул. Е, поне докато аз не го опетних.
Участвал си в няколко от филмите на Клинт Истууд в началото на кариерата си…какво би казал тогавашния Джим за днешния Джим?
Би си помислил, че съм най-щастливият човек на света. Живея мечтата, това е сигурно, и никога не го забравям. Аз съм живото доказателство, че вярата и късмета са по-важни от таланта, според мен. Но ако имаш всичко това – наистина ще успееш. Имаше периоди в онези ранни дни, когато имах добри малки моменти, но след това се появи лош период, в който хората казваха ‘Имаше своя шанс, напълно е изчерпан’, но аз никога не се предадох, и очаквах нещо да се появи. Не беше стабилно и устремено изкачване, беше хаотично. Но сега мога да го оценя много по-добре. Аз съм от типа хора, които силно вярват, че, ако си в инвалидна количка, и можеш да мърдаш само един от пръстите на ръката си, аз ще съм човекът, който може да прави изумителни неща с един единствен пръст. Възможността да опозная Клинт беше бонус. Той е джентълмен и невероятен артист.
Г-н Истууд има спомен от теб?
Да. Изпратих му касета от прослушване, когато набираше актьори за The Dead Pool, и направих това, което наричам Следядрен Елвис, скеч, който включва правенето на странни движения с ръце и крака. Клинт се побърка, когато го видя. По-късно ми разказа, че го е показал на всички, които го посетили в Кармел и заявил: „Просто разчупва леда”. Оттогава сме близки приятели.
Кои актьорите, които са твое комедийно вдъхновение днес?
Бен Стилър, Винс Вон, Джуд Апатоу, Сет Роугън – има много актьори, които наистина е изключително забавно да гледаш. Джуд и аз ходехме заедно на турне, а той откриваше шоуто ми. Страхотен човек. Обичам Райс Дарби, който участва в „Навитакът” заедно с мен, в ролята на банковия мениджър, Норм – невероятен е. Гений, носещ лудостта на Питър Селърс в себе си – изключително интуитивен. Ние бяхме като малки деца, които си играят заедно – беше невероятно.
А в миналото?
Питър Селърс и Монти Пайтън – както ще забележите, и двамата са британци.
Какво е мотото ти?
Винаги върти волана в посоката на поднасяне. Полезен съвет, ако правите сами каскадьорските елементи. Никога не яжте обилно преди скок с бънджи.
Това го научих по трудния начин.
Кажи ни някоя тайна за Джим Кери?
Аз съм нощна птица. И това не е защото ходя по купони или нощни клубове. Това е единственото време от денонощието, когато могат да съм себе си и никой не иска от мен да играя.
| следвай ни в: |
 
|
