close
Премиера
Последен шанс
Режисьор::
С участието на:
Аудио файл:
Субтитри:
Към филма Към сериала Към епизода Гледай сега в HBO GO
50538_-_254
източник:: Europress / Getty Images

Създателите на Game of Thrones: Знаем как ще свърши сериала

Нека първо се върнем в 2005 г. Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс са просто двама, още недоказали се тв сценаристи, които се влюбват в епичните творби на Джордж Р.Р. Мартин. Те канят писателя в холивудския ресторант „Палм“ и на един дълъг обяд, който минава във вечеря, му предлагат да екранизират книгите. След като преминават бързия му тест и дават верен отговор на въпроса „Коя е майката на Джон Сняг?“ , печелят правото да превърнат романите му в телевизионен сериал. Въпреки това пътят им от фенове до продуценти не е лек. В това интервю те споделят какви са трудностите при превръщането в сериал на добре известни с дължината си романи, най-късият от които е само 1000 страници.

Тези книги са смятани за невъзможни за продуциране. Защо мислехте, че може да направите невъзможното?

Дейвид Бениоф: Това е като да чуеш нещо, което не ти е приятно. Чуваш го, но не го възприемаш. Някак просто подминаваш частта, която не ти допада.

Смятахме, че фентъзито е най-успешния жанр в света. Ако разгледаме огромните поредици от последните 10-20 години, независимо дали говорим за „Властелинът на пръстените“ или „ Хари Потър“, всички тези филми са създадени за по-младата публика. Книгите на Джордж Р.Р. Мартин са за много по-възрастни, не само по отношение на сексуалността и насилието в тях, но и темите - идеята, че не става дума само за конфликт между доброто и злото. Може да разглеждате Старките като благородния род, а Ланистърите като по-лошите, но Тирион Ланистър е може би най-популярният персонаж, а Старките допускат много грешки. Кейтлин Старк - любимият женски образ, се погубва от омразата си към горкото дете Джон Сняг, въпреки че той не й е направил нищо лошо. Той просто има лошия късмет да се роди копеле.

Колкото повече четяхме, толкова повече си казвахме: „Боже, ако може да го караме така, хората ще се пристрастят към сериала точно както и към книгите.

Но за да успеете, първо е трябвало да спечелите самия Джордж Р.Р. Мартин. Как прие той срещата ви?

Ди Би Уайс: Мисля, че му хареса пържолата (смях). Той се срещаше с кого ли не от всякакви студия и телевизионни мрежи и всички те щяха да му кажат едно и също: „Страхотна е. Обожаваме работата ви. За нас вие сте гений.“

Мисля, че усети, че у нас няма изкуствено отношение и поза. Ние веднага и истински се вманиачихме в книгите му, до степен, в която знаехме купища дреболии за тях. Тогава той зададе и въпроса за родителите на Джон Сняг. Сигурно и ако му бяхме отговорили грешно, пак щеше да ни остави да направим сериала, но все пак беше очевидно, че си обожаваме работата, а той иска да реализира проекта повече от всичко на света с хора, които ще уважават и почитат мнението му. Мисля, че това, че познахме отговора, помогна. Не е за вярване колко отдавна беше това и как още си спомням кой и къде седеше.

И все пак, след като започвате работа с HBO, нещата не се случват както сте ги планирали. Налага се презаснемете пилотния епизод.

Уайс: След като човек понатрупа опит, свиква, че нещата не се случват както му се иска. Има работа, която искаш, но не получаваш. Искаш да заснемеш филм, но не става. Пречупваш се. С тази ситуация изпитвахме лек ужас, който идваше от идеята, че може да сме толкова близо до това да постигнем успеха и да ни бъде отнет в последната минута.

HBO наистина бяха на кантар дали да го пуснат като сериал или не, и това бяха четири от най-дългите месеци в живота и на двама ни, да седим и да мислим, че сме прецакали това, което се смята за възможност, която се появява веднъж в живота. Щеше да е една от тези истории за големия улов, за това как ти се е изплъзнал, и която цял живот щяхме да разправяме.

Какво научихте от проваления пилотен епизод?

Бениоф: Боже, объркахме всичко из основи с начина, по който го написахме. Поканихме трима приятели, за да видим тяхната реакция. Това да ги наблюдаваме, докато гледат епизода, и как реагират на видяното, бе сред най-унизителните и болезнени преживявания, тъй като те са много интелигентни хора и очевидно видяното не беше приемливо за никого от тях.

В края на пилотния епизод, Джайм Ланистър бута Бран през прозореца. Джайм лежи със сестра си Церсей и никой от приятелите ни не разбра, че Джайм и Церсей са всъщност брат и сестра, което бе основен постулат в сценария, а ние се провалихме в това да го изясним за публиката.

Уайс: Научихме много за това, как е нужно информацията да тече ефективно сред хората. Трябва да им бъде подавана информация, и това трябва да се случва постоянно като на конвейер. Нашият не се движеше достатъчно бързо и хората не получаваха нужната информация навреме. Научихме как да вземаме решения по-бързо и как да ускорим процеса.

Как си върнахте доверието на HBO?

Уайс: Бавно.

Бениоф: Първата година беше все едно е пробна. Усещаше се, все едно си казват „ясно, тези момчета най-вероятно не са особено добри. Нека видим какво могат. Доста пари вече потънаха в пилотния епизод. Може пък да излезе един сезон от това“.

Уайс: Знаехме, че много от гафовете, които бяха свързани с първоначалния процес на работа, вече ги нямаше. Всеки изпитваше топло и хубаво чувство и усещане, че създава божествена работа, а накрая нещата се влошиха. Така че доста дълго време след това не знаехме дали изпитваме топло и хубаво чувство, или не.

В момента сте обвързани с книгите. Какво означава това за бъдещето?

Бениоф: Пети сезон за момента е доста базиран на книгите. Още първата сцена от сезона, както и последната са сцени от книгата. По-скоро шести сезон ще се различава малко.

Проведохме доста разговори с Джордж и той си измисля доста неща, докато пише. Дори докато говорихме за завършека, не е сигурно, че завършекът, който в момента започва, ще е същият, който Мартин ще напише на финала.

Уайс: Това е като да гледаш един пейзаж и да си кажеш: „Така, там има една планина и знам, че ще стигна до нея“. Предстои да се случи събитие и знам, че съм се насочил към него, но какво се случва между това къде съм в момента и това отвъд хоризонта, не съм съвсем сигурен.

Ще разбера, като стигна, и тогава ще видя как е теренът и ще избера пътя си, щом наближа. Той решава много от нещата в движение. Винаги казва, че е градинар, а не архитект.

Трябва сам да вземаш редакторски решения, след като ти правиш филма.

Бениоф: Един от най-честите въпроси, който ни задават е „Защо променяте това, което е в книгата?“ Отговорът е наистина винаги един и същ. Просто така мислим, че ще е по-удачно за сериала. Някои са наистина забавни персонажи, но вече имаме, смятам, най-големия актьорски състав в историята на телевизията и той продължава да расте с всяка година.

Факт е, че не можем да имаме и всички персонажи от книгата. Това би довело до претрупване. Имаме индекс карти в различни цветове и се налага да търсим сред тях, като всяка карта обозначава една-единствена сюжетна линия.

Уайс: Наложи се да ползваме OfficeMax flagship store - единственото място, където предлагат жълти индекс карти на точки, понеже вече използвахме всички възможни цветове.

Бениоф: И в определен момент сериалът може да побере 13 различни сюжетни линии, но не и 24. Не искам да отделям по-малко от необходимото за образ като Аря, понеже има още 15 персонажа в друга страна, с които трябва да се занимаваме.

Кое е най-голямото ви предизвикателство в създаването на сериала?

Бениоф: Това е най-добрата работа, която бих могъл да си пожелая. Но е всеобхватна. Няма момент, в който да не я работиш. Когато отидох за три дни на ваканция със семейството ми в Палм Спрингс, не бях там. Дори когато си в басейна с детето ти, половината ти мозък е във Вестерос. Няма как да е по друг начин.

Уайс: Да си далеч от дома за шест месеца в годината и да гледаш как децата ти растат по скайп през цялото време. Мисля, че видях как Моли проходи по скайп. Това не е хубаво.

В процеса на работа, нарушихте вече наложени правила в телевизията. Имахте огромен актьорски състав, убихте главни герои...
Бениоф: Какво, като умре героят - това си е част от оригиналната идея.

Уайс: В някакъв етап се усетихме, че хората сигурно ще изперкат, когато отсекат главата на Нед Старк. Едва ли сме подозирали степента, в която ще го направят, но знаехме, че ако хората харесват сериала и ако персонажът от постера се окаже с отрязана глава, много от тях ще бъдат шокирани.

Бениоф: Лош знак за Тирон в този сезон.

Колко още сезона предричате да има?

Бениоф: Имаме доста ясна представа за колко още е това, и наближаваме. Наскоро започнахме да пишем епизодите за шести сезон. Мисля, че се отправяме към финала. Надяваме се скоро да имаме и ясен отговор.

Можем да продължим и още четири години и можем да измислим хубави истории, но това, което ни развълнува истински, когато предложихме този проект на HBO, e, че това не е стандартен сериал. Това е истинска история с начало, среда и край.

Знаем какъв е краят, и уверено вървим натам. Така че идеята да го разтеглим с още няколко години само защото ни е хубаво да го правим и хората печелят от него, ще бъде един вид предателство.

Уайс: Това е като когато понякога си на купон и си заобиколен от хората, които обичаш, и се забавлявате и е вече късно и си казваш „Наистина трябва да се прибирам , но човече, това парти е жестоко. Защо да не си поръчам още една бира? Кога пак ще съм на толкова як купон?” И така си поръчваш още една бира, после мартини, и хоп - става 6,30 ч. сутринта и си казваш „Какво, по дяволите, правя още тук?

Бениоф: Будиш се засрамен и покрит със собствените си изпражнения.

Уайс: Искаме да си идем у дома преди този момент да настъпи.

Какво знаете сега, което сте искали да знаете от самото начало?

Бениоф: Аз нищо не знаех от начало. Спомням си за среща на тема пилотния епизод и как един директор в HBO каза, колко е важно наистина да имаме достатъчен обхват на сцената. Не знаех какво е обхват. Казах си, че щом всички говорят за този обхват, ще взема да попитам някого по-късно, защото ако питам сега, хората ще ме зяпнат и ще си помислят „Какво тогава правиш тук?“

Уайс: Спомням си първия ден на снимачната площадка. Има 150 статисти и още 100 души от снимачния екип. Всеки път, когато видех някого като Мишел Клептън - дизайнера на костюмите, или някого, за когото знаех какво прави там, просто исках да го хвана като спасителен пояс, защото аз самия нямах никаква идея какво правят повечето от хората там.

Някога давали ли сте си време да се отдръпнете и да оцените какво правите?

Бениоф: Мисля, че е трудно да го оценим, защото все още ни преследва ужасът от това, да го прецакаме някак си. Просто е толкова лесно това да се случи с продукция като тази. Близо сме до финала и на дневен ред е огромното желание да го направим като хората.

Уайс: Мисля, че всичко отива по дяволите, когато започнеш да се вземаш прекалено на сериозно и да се прехласваш колко си велик. Ние няма да се превърнем в такива хора.

29-04-2015 | източник:: Variety