close
Премиера
Последен шанс
Режисьор::
С участието на:
Аудио файл:
Субтитри:
Към филма Към сериала Към епизода Гледай сега в HBO GO
35816_-_254

Арън Соркин – създателят на Нюзрум

Арън Соркин е носител на три награди Еми за сериала „Западното крило“ и Оскар за сценария на „Социалната мрежа“. Сега ще поговорим малко с него за неговият нов сериал – драмата оригинална продукция на HBO “Нюзрум”.
До сега съм имал възможността да се срещам с най-различни журналисти: от печатни медии, от телевизионни канали, независими журналисти, които приличат много на героите от сериала и не са загубили идеализма си. - Арън Соркин
В: След скорошната Ви работа по пълнометражни филми, доволен ли сте да създавате отново със сериал?
АС: Много съм доволен. Забавлявам се и се надявам зрителите да имат възможността да прекарат повече време с този каст и екип. Джон Ленън веднъж каза: „По-добре да имам група, отколкото Ролс Ройс“, знам какво е имал предвид, защото и аз предпочитам групите пред соловите изпълнения. Предпочитам груповите спортове пред индивидуалните, а последната една година имах възможността да работя с най-добрия отбор.
В: Защо решихте точно сега да подхванете темата за ТВ канал и новинарска емисия?
АС: Харесва ми да подхождам романтично и идеалистично към писането и мисля, че това ми се отдава най-добре, когато пиша за нещо, към което хората са принципно цинично настроени – като Белия дом например. За това сега исках да пиша за група хора, които са изключителни професионалисти и хипер-компетентни, да напиша един вид любовно писмо на журналистиката.
В: След скандала с телефонните подслушвания как се справяте с факта, че хората изпитват недоверие към журналистите?
АС: Това е една от причините, поради които исках да направя точно този сериал. Президентите, както и която и друга власт имаща фигура не се харесва на хората. Във филмите обаче можеш да накараш героите да се стараят повече и така да се харесат на зрителите. Дали ще успеят е друг въпрос, важното е, че се стараят. Освен това показваме и атмосферата в офиса: романтика и грешки по време на работа например. Но най-вече показваме на зрителите един екип, който отива на работа всяка сутрин с мисълта, че иска да направи страхотно предаване. Това не е документален филм, аз искам да покажа как се справя този идеализиран нюзрум с истински съществували новини.
В: Как изглежда този идеализиран нюзрум на фона на действителните новинарски програми в Америка?
АС: До сега съм имал възможността да се срещам с най-различни журналисти: от печатни медии, от телевизионни канали, независими журналисти, които приличат много на героите от сериала и не са загубили идеализма си. Те вярват в значението на новините за демократичното общество и някои са истински герои. Те се борят със силите на пазара. Преди време съществуваше буфер в телевизионните канали между развлекателните програми и новинарските емисии. По 23 часа на ден можеше да се показват забавни неща, които да носят пари, но за цял един час се показваха новини и това беше истинската публична функция на телевизията. Вече не е така и за това не са виновни новинарите, от тях в момента си иска само да докарват повече зрители пред екраните, за да може да се продават повече реклами, за да се издържат ТВ каналите и това означава, че понякога се предпочитат по-забавните истории пред по-важните, които понякога могат да се окажат досадни на зрителите.
В: Къде проучихте как се прави едно новинарско предаване, преди да се заемете с писането на сценария?
АС: По малко навсякъде: Fox, MSNBC, CNN – аз само гледах отстрани, като муха на стената. Всички бяха изключително мили и щедри и високо ценя всичко, което направиха за мен.
В: Притеснявахте ли се, че отново правите сериал, който разказва за живота „зад кадър“?
АС: Честно казано не. Това може и да е третият пореден сериал, който третира въпросите какво се случва зад кулисите на определена институция, но познавам изключително талантливи сценаристи, които пишат истории само за полицаи или криминалета – това е техният жанр и там са най-добри. Има писатели, които обичат да пишат за адвокати, други за вампири. На мен сега ми харесва да пиша за тези хора, които работят в един небостъргач в Манхатън и предават какво се случва по света.
В: Ако можехте да пишете „Западното крило“ сега, какво бихте написал по-различно?
АС: Не бих променил нищо с едно единствено изключение: действителните събития не влияят на Западното крило, то е отделна вселена.
В: Телевизията доста се е променила от времената на „Западното крило“, намирате ли голяма разлика?
АС: Променила се е наистина, сега в Америка имаме завръщане към това, което наричахме „Златната ера на телевизията“, времената когато като сценаристи са работили Тенеси Уилиямс, Артър Милър и Род Сърлинг. Техните пиеси са могли да бъдат видени не само от жителите на Ню Йорк, но и от хора, които не са могли да си позволят екскурзия до Ню Йорк и билет за Бродуей – били са достъпни до всички. Идеята да бъдат излъчвани директно в холовете на зрителите е била неустоима за тях. За това мисля, че сега виждате всички: Мартин Скорсезе, Майкъл Ман, Дъстин Хофман и Джеф Дейниълс, които казват: „Знаете ли какво – сега момента в телевизията се прави най-добрия театър! Искам и аз да участвам!“
В: Допада ли ви факта, че телевизията е толкова достъпна?
АС: В този конкретен случай говорим за HBO – това е платен канал. Но да, прекрасно е да можеш да достигнеш до толкова много и различни хора. Когато пиша пиеса обикновено я гледат основно хората, които живеят в или близо до Ню Йорк. Аз имам невероятния късмет да мога да пиша сценарии за пиеси, сериали и филми и мога да работя и в трите жанра и се надявам да продължавам да го правя и за в бъдеще.
09-08-2012

Dear visitor, this website uses cookies with the purpose of providing web services and functionalities which could not be provided without the use of cookies. By visiting and using this website you are giving your consent to have cookies downloaded to your browser.


You can learn more about cookies and change your cookie settings here.  



Don't show it again